Седемте природни чудеса

1. Гранд Каньон - каньон в Аризона, САЩ. Дълъг е 446 km, широк от 6,4 до 29 km и дълбок 1,83 km. Каньонът е разположен на територията на едноименния национален парк и на резерватите на индианците уалапай и хавасупай.

2. Големият бариерен риф .е верига от коралови рифове и острови, намиращи се в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Представлява най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова, и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия отНова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150 km. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от рифовете под влияние на абразионно-акумулативната дейност на океана са се превърнали в коралови острови.Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята . Съставен е от милиони малки организми, наречени коралови полипи. През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка наСветовното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямотобиоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.

3. Пристанището на Рио де Жанейро

Уникалността на пристанището на Рио де Жанейро идва от това, че то е проектирано така, че да изглежда сякаш се влива в океана, като устието на реката. Обградено е от самия град Рио де Жанейро и неговите невероятни забележителности, като стои между Атлантически океан и планини. Сред грандиозните природни забележителности, ограждащи пристанището, са захарната планина Лоуф (Sugar Loaf Mountain) (395 м), връх Корковадо (704 м), както и хълмовете на Тижука (1021 м).

Заливът Гуанабара се разпростира в продължение на 143 км в югоизточната част на Бразилия и се счита за най-големия залив в света по отношение на обема на вода в него. Той е вторият по големина залив в района на Бразилия със своите 412 кв. км площ. Гуанабара е с периметър, простиращ се в няколко общини на щата Рио де Жанейро. На западния бряг се намира самия град Рио де Жанейро, а на източния - град Нитерой.

4. Еверест - най-високият връх в света, издигащ се на 8848 метра на границата на Непал с КитайНамира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8 848,20 m. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830 - 1843 г. Откъм Непал е разположен в Национален парк Сагарматха, който ебиосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

5. Полярното сияние - оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята.е оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър смагнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.

6. Парикутин - вулкан в Мексико.До 1943 този вулкан не е съществувал. През първите седмици на същата година странни гръмовни звуци огласят областта, въпреки хубавото време. Оказва се, че те са породени от трусове дълбоко под едно от селищата в района. Сеизмичната активност продължава до 20 февруари 1943, когато изведнъж земята започва да пропада, образувайкикратери. Местното население прави безрезултатни опити да ги запълни с камъни и пръст, но слаби експлозии и силни трусове продължават да разлюляват земята. Когато вулканичната активност започва, хората панически напускат областта. 24 часа по-късно над повърхността се издига 50-метров конус. След една седмица височината на вулкана се удвоява.През март същата година вулканичната активност се засилва, вулканът изхвърля високи стълбове пепел, която се разстила над целия регион. През лятото селищата около нововъзникналия вулкан окончателно се евакуират и малко след това сградите в тях остават под лавата.Само за първата година от образуването си вулканът достига 336 метра височина. През следващите осем години Парикутин продължава да изригва, покривайки с лава всичко в радиус от 25 километра. Последното регистрирано изригване е през 1952 година, когато вулканът спира активността си и остава с височина от 424 метра над околните територии.

7. Виктория - най-големият водопад в света. Намира се на границата на Замбия с Зимбабве.- водопад (по-точно, група от водопади) на река Замбези между африканските държави Замбия и Зимбабве. Местното име на водопада е Mosi-oa-Tunya (на един от местните езици означава гърмящ дим), навярно защото в равнината около Замбези от десетки километри разстояние се вижда облак мъгла над водопада. Племената, които започвали да се заселват по тези места в края на I век, може би дълго не са подозирали, че гърми спокойно течащата, разлята около безброй острови река, която неочаквано се хвърля в тясна дълга пропаст, за да продължи пак така спокойна и пълноводна по пътя си на изток през Централноафриканското плато към Индийския океан.