Останалите от Новите седем чудеса на света
Мачу Пикчу, Куско, Перу
Мачу Пикчу (буквално "стар връх") понякога е нарича
"изгубеният град на инките". Този град е бил създаден като свещен планински дом на великия управник на инките Пачакути, столетие преди превземането му от Испанската империя - около 1440 г., и функционирал до 1532 г., когато испанците са нападнали империята на инките. През 1532 г. всички негови жители тайнственно са изчезнали.
Градът е разположен на върха на планински хребет на височина 2057 метра над долината на река Урубамба на територията на днешно Перу. Със своите скромни размери Мачу Пикчу не може да претендира за звание на голям град — в него има не повече от 200 сгради. Това са главно храмове, жилища, складове и други помещения за обществени нужди. По-голямата част са направени от добре обработени камъни, плътно снадени един с друг. Предполага се, че в града и околностите са живели около 1200 души, които са се кланяли там на бога на Слънцето Инти и са отглеждали селскостопански култури на тераси.
Повече от 400 години този град е бил забравен. Открит е отново от американския изследовател от Йейлския университет професор Хайрем Бингхем на 24 юли 1911 г.
Чичен Ица, Юкатан, Мексико
Чичен Ица (на испански: Chichén Itzá) е политически и културен център на маите в северната част на полуостров Юкатан (Мексико). Най-вероятно е основан през 7 век пр.н.е. През 10 век е бил превзет от толтеките. От средата на 11 век е столица на толтекската държава. През 1178 е разгромен от обединените войски на трите града-държави Маяпан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел. По време на испанските завоевания в средата на 16 век е в развалини.
На територията на Чичен Ица нееднократно са провеждани разкопки, в резултат на които са открити големи архитектурни паметници на маите и толтеките: храм Кукулкан - 9-стъпална пирамида (висока 24 метра) с широки стълбища на всяка от страните; храм на войните на невисока 4-стъпална пирамида и храм на ягуарите; обсерватория Каракол; 7 стадиона за игри с топка; руини на 4 колонади, образуващи гигантски правоъгълник, и др. Съхранили са се и статуи на божества с характерна стилизация, релефи, богати с растителни и геометрически орнаменти, произведения на малката пластика и т.н. В града е имало свещен кладенец (сенот) с дълбочина около 50 м, който е служил за жертвоприношения.
Колизеумът, Рим, Италия
Колизеумът е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим. Издига се в Рим, близо до двореца на Нерон Domus Aurea, който е построен след опожаряването на града през 64 г. Строежът на амфитеатъра отнема 10 години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават 100 дни. Счита се, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. По време на игрите в чест откриването на Колизеума през 80 г. били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи.
В амфитеатъра - по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae) чрез наводняване на арената, и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.
Тадж Махал, Агра, Индия
Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императора Шах Джахан в чест на любимата му жена Мумтаз Махал, която умира по време на военна кампания през 1631 г. Той решава да я увековечи с построяване на неповторима мраморна гробница. Строителството на мавзолея започва през 1633г. И свършва през 1650г. Работата продължава 17 години, а в строежа са ангажирани 20 хиляди души - архитекти и майстори, събрани от цяла Индия и Турция.
Град Петра, Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Уади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Басра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. На 6 декември 1985 г. Петра е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
